Няма да съм смотано врабче

Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...

Не мога да си трая. Лоша орис!
Животът ме наказва за това.
Не се научих нито да се моля,
нито пред лъжата да се спра.

Приятели ли? Идват, заминават...
Не ми понасят прямата уста....
На моят гръб дори се забавляват,
но нищо няма аз да променя.

Боли ли? Да! Боли, но ще се справя!
Ще бъда роб до край на честността!
От мравка - слон не мога да направя,
но мога да боля като пчела.

Животът като лента се навива
и задната му ролка е парче.
Ще замълча когато ми убива,
но няма да съм смотано врабче...