28 мар. 2024 г., 08:02

Няма да съм смотано врабче

459 0 0



Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...

Не мога да си трая. Лоша орис!
Животът ме наказва за това.
Не се научих нито да се моля,
нито пред лъжата да се спра.

Приятели ли? Идват, заминават...
Не ми понасят прямата уста....
На моят гръб дори се забавляват,
но нищо няма аз да променя.

Боли ли? Да! Боли, но ще се справя!
Ще бъда роб до край на честността!
От мравка - слон не мога да направя,
но мога да боля като пчела.

Животът като лента се навива
и задната му ролка е парче.
Ще замълча когато ми убива,
но няма да съм смотано врабче...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...