28 мар. 2024 г., 08:02

Няма да съм смотано врабче

468 0 0



Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...

Не мога да си трая. Лоша орис!
Животът ме наказва за това.
Не се научих нито да се моля,
нито пред лъжата да се спра.

Приятели ли? Идват, заминават...
Не ми понасят прямата уста....
На моят гръб дори се забавляват,
но нищо няма аз да променя.

Боли ли? Да! Боли, но ще се справя!
Ще бъда роб до край на честността!
От мравка - слон не мога да направя,
но мога да боля като пчела.

Животът като лента се навива
и задната му ролка е парче.
Ще замълча когато ми убива,
но няма да съм смотано врабче...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...