Mar 28, 2024, 8:02 AM

Няма да съм смотано врабче

  Poetry
462 0 0



Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...

Не мога да си трая. Лоша орис!
Животът ме наказва за това.
Не се научих нито да се моля,
нито пред лъжата да се спра.

Приятели ли? Идват, заминават...
Не ми понасят прямата уста....
На моят гръб дори се забавляват,
но нищо няма аз да променя.

Боли ли? Да! Боли, но ще се справя!
Ще бъда роб до край на честността!
От мравка - слон не мога да направя,
но мога да боля като пчела.

Животът като лента се навива
и задната му ролка е парче.
Ще замълча когато ми убива,
но няма да съм смотано врабче...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...