11 sept 2005, 20:41

Няма да угасне просто тъй /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1.3K 0 0

Светилника на масата е знак,
когато се събудиш
мен ме има
над покрива пълзи една сълза
отронена
от падащата птица
към синьото на космоса.
Излита безропотния трясък на
съдбата
и няма ни в пръстта
като печал
и няма ни в съня на близостта.
На страницата -
длан горяща в допир
изписани сме с капчица роса и
тихо е в сърцето...
Разлюляна
е моята усмивка -
рутина във тясната квартира на
живота...
Защо тогава е този шум навън,
защо е тази врява?
Светилника на масата е знак
и разчетеш ли го -
в сърцето ти остава ...

Не угасват на зората буклите,
платинните,
нито отражението на фаровете
в просълзените очи
от дългите раздели,
ни цигарите,
преди да се целунем не угават,
макар отдавна
пепелта им да лети,
тъй както някога и нашта
ще лети,
от неугасими
начала, когато отлепи се...
Така и тази есен няма да угасне,
просто тъй...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...