11 сент. 2005 г., 20:41

Няма да угасне просто тъй /Cefules&JoannaVas/

1.3K 0 0

Светилника на масата е знак,
когато се събудиш
мен ме има
над покрива пълзи една сълза
отронена
от падащата птица
към синьото на космоса.
Излита безропотния трясък на
съдбата
и няма ни в пръстта
като печал
и няма ни в съня на близостта.
На страницата -
длан горяща в допир
изписани сме с капчица роса и
тихо е в сърцето...
Разлюляна
е моята усмивка -
рутина във тясната квартира на
живота...
Защо тогава е този шум навън,
защо е тази врява?
Светилника на масата е знак
и разчетеш ли го -
в сърцето ти остава ...

Не угасват на зората буклите,
платинните,
нито отражението на фаровете
в просълзените очи
от дългите раздели,
ни цигарите,
преди да се целунем не угават,
макар отдавна
пепелта им да лети,
тъй както някога и нашта
ще лети,
от неугасими
начала, когато отлепи се...
Така и тази есен няма да угасне,
просто тъй...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...