До теб съм, даже да догарям
в разлистените щрихи на скръбта.
Събудена съм. И до тебе сядам.
Превеждам си лъчите на нощта.
Разхождам се понякога до тебе
и виждам всяка болка, самота.
А прекипелите надежди, впрочем
дали са се напили с свобода?
Долавям те, без намек от надежда.
Усещам свободата да си ти.
Но в тази нощ нощта не е гореща,
защото е разбита. И мълчи. ...