Няма да забравя
До теб съм, даже да догарям
в разлистените щрихи на скръбта.
Събудена съм. И до тебе сядам.
Превеждам си лъчите на нощта.
Разхождам се понякога до тебе
и виждам всяка болка, самота.
А прекипелите надежди, впрочем
дали са се напили с свобода?
Долавям те, без намек от надежда.
Усещам свободата да си ти.
Но в тази нощ нощта не е гореща,
защото е разбита. И мълчи.
http://www.youtube.com/watch?v=r8ugXZw9yXk
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
