НЯМА ДА ЗНАМ
Знам, ще дойдете някой ден – по-късно,
облечени в тъмни дрехи - високи, строги -
може би ще носите цвете откъснато...
Ще гледате навярно тъжно, убоги...
Елате тогава, поне няма да ви е страх,
приседнете кротко, поплачете даже...
Поплачете за себе си, потъгувайте в прах
за себе си, ама разбира се... кой да каже...
А сега си стойте на топло, омотани,
в своя подреден, уютен, чист дом,
търкаляйте се в леглата, постлани ...