Няма да знам
НЯМА ДА ЗНАМ
Знам, ще дойдете някой ден – по-късно,
облечени в тъмни дрехи - високи, строги -
може би ще носите цвете откъснато...
Ще гледате навярно тъжно, убоги...
Елате тогава, поне няма да ви е страх,
приседнете кротко, поплачете даже...
Поплачете за себе си, потъгувайте в прах
за себе си, ама разбира се... кой да каже...
А сега си стойте на топло, омотани,
в своя подреден, уютен, чист дом,
търкаляйте се в леглата, постлани
с неверие, омраза и лъжи цял сонм.
Да... Знам, ще дойдете, нали, по-късно
и ще носите малко гузна съвест и плам
в сълзите на цвете, небрежно откъснато...
Ще дойдете... Добре. Аз поне няма да знам.
R.18.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радинчо Всички права запазени