23 nov 2008, 1:47

Няма изход 

  Poesía » Otra
592 0 2

Ред след ред

се загубвам в себе си,

а изход няма,

само тръни и плет бодлив

душата са покрили.

Нощен лай,

святкащи очи злокобни,

остър меч и край.

Това са сънищата нежни,

преследващи ме

те до край,

но изход няма,

затворена сама стоя,

а болката кръвта смразява,

превръща я на кал сега.

© Галя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??