23 нояб. 2008 г., 01:47

Няма изход 

  Поэзия » Другая
584 0 2

Ред след ред

се загубвам в себе си,

а изход няма,

само тръни и плет бодлив

душата са покрили.

Нощен лай,

святкащи очи злокобни,

остър меч и край.

Това са сънищата нежни,

преследващи ме

те до край,

но изход няма,

затворена сама стоя,

а болката кръвта смразява,

превръща я на кал сега.

© Галя Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??