Ред след ред
се загубвам в себе си,
а изход няма,
само тръни и плет бодлив
душата са покрили.
Нощен лай,
святкащи очи злокобни,
остър меч и край.
Това са сънищата нежни,
преследващи ме
те до край,
но изход няма,
затворена сама стоя,
а болката кръвта смразява,
превръща я на кал сега.
© Галя Георгиева Все права защищены