Ред след ред
се загубвам в себе си,
а изход няма,
само тръни и плет бодлив
душата са покрили.
Нощен лай,
святкащи очи злокобни,
остър меч и край.
Това са сънищата нежни,
преследващи ме
те до край,
но изход няма,
затворена сама стоя,
а болката кръвта смразява,
превръща я на кал сега.
© Галя Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
