Nov 23, 2008, 1:47 AM

Няма изход

Poetry » Other

839 0 2

Ред след ред

се загубвам в себе си,

а изход няма,

само тръни и плет бодлив

душата са покрили.

Нощен лай,

святкащи очи злокобни,

остър меч и край.

Това са сънищата нежни,

преследващи ме

те до край,

но изход няма,

затворена сама стоя,

а болката кръвта смразява,

превръща я на кал сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Красива (Галя Георгиева)

Благодаря.

2009-01-27T23:18:55+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

толкова е обречено... И аз се чувствам така през 90 процента от будното си състояние. А сънищата ми са кошмарни. Браво за прекрасния стих.

2008-12-08T20:15:05+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0