23.11.2008 г., 1:47 ч.

Няма изход 

  Поезия » Друга
534 0 2

Ред след ред

се загубвам в себе си,

а изход няма,

само тръни и плет бодлив

душата са покрили.

Нощен лай,

святкащи очи злокобни,

остър меч и край.

Това са сънищата нежни,

преследващи ме

те до край,

но изход няма,

затворена сама стоя,

а болката кръвта смразява,

превръща я на кал сега.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??