valia1771 (Ивон)
371 11611
7 mar 2013, 22:20

Няма на кого да се обадя 

  Poesía » Otra
872 0 21

Тефтерът ми е пълен с телефонни номера,

но няма на кого да се обадя,

едни са без покритие във вечните поля,

а други изпокриха се в Канада.

 

Пред погледа изплуват непознати имена

и паметта разкъсва се до бяло,

нощта преваля тихо, аз не мога да реша,

дали да почна всичко отначало.

 

Развиделява се, нахлузвам чехли на крака

и правя си кафе в джезвето старо,

тефтера хвърлям във торбата за сметта

и заминавам спешно за Килиманджаро.

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Анна и Мони!
  • Невероятно е!
    Лека тъга, примесена с нова надежда.
    Ивче, хареса ми много!
    Приятни празници!
  • Благодаря на Райчо и Зикито за вниманието, а Килиманджаро ми е метафора, както и спешното заминаване!
  • Реален, хубав стих, но краят малко илюзорен)))
  • Сеси, Ачо, Роси, с поздрави от сърце!
  • А дано от високото да зърнеш някого, който заслужава да му се обадиш!
  • Все пак се развиделява...
    Много хубаво стихотворение! Поздравления!
  • Винаги си оригинална! Честит празник, Ивон!
  • Пепър, Ринго, Чо, зарадвахте ме!
  • Поздрав и честит празник, Ивон!
  • Харесвам стиховете ти - въпреки тъжната нотка в началото, на финала винаги се усмихвам.
    Честит празник!
    Пожелавам на лирическата по-малко празни номера в тефтера и повече истински хора в сърцето!
  • Али, Човек, Роза, благодаря ви от сърце, момичета! Честит Празник ви пожелавам!
  • Уникална си!
    Честит празник, Ивон!
  • Човек не може да избяга от себе си. Не, че нещо ама то и в Танзания на кой ще се обади
  • Благодаря ви, Мариан, Септ, Запрян, Алина, Оги! Честит празник на всички дами!
  • Готинно!
  • ! Честит празник!
  • Добре казано...като първо сме на ,,ти,, със себе си.Всъщност края за това говори.Честит празник!
  • Радвам се, че се обадихте, Таня, Белла, Филип!
  • Хареса ми. Напомни ми за Вийон:

    "Къде са смелите младежи,
    с които нявга близък бях –
    забавни, речовити, свежи,
    изкусни в спор и дружен смях?
    Умряха някои от тях,
    и не оставиха следи.
    Днес в рая са, че нямат грях…
    А Бог над живите да бди!
    Успяха някои дори
    да станат важни царедворци;
    а други хляба, без пари,
    го гледат само през прозорци;
    пък трети – гиздави монаси:
    играят своите игри…
    Седяхме уж на общи маси,
    А днес – иди ни разбери!"
  • там му е спасението
Propuestas
: ??:??