7 mar 2013, 22:20

Няма на кого да се обадя

  Poesía » Otra
1K 0 21

Тефтерът ми е пълен с телефонни номера,

но няма на кого да се обадя,

едни са без покритие във вечните поля,

а други изпокриха се в Канада.

 

Пред погледа изплуват непознати имена

и паметта разкъсва се до бяло,

нощта преваля тихо, аз не мога да реша,

дали да почна всичко отначало.

 

Развиделява се, нахлузвам чехли на крака

и правя си кафе в джезвето старо,

тефтера хвърлям във торбата за сметта

и заминавам спешно за Килиманджаро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Анна и Мони!
  • Невероятно е!
    Лека тъга, примесена с нова надежда.
    Ивче, хареса ми много!
    Приятни празници!
  • Благодаря на Райчо и Зикито за вниманието, а Килиманджаро ми е метафора, както и спешното заминаване!
  • Реален, хубав стих, но краят малко илюзорен)))
  • Сеси, Ачо, Роси, с поздрави от сърце!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...