Тефтерът ми е пълен с телефонни номера,
но няма на кого да се обадя,
едни са без покритие във вечните поля,
а други изпокриха се в Канада.
Пред погледа изплуват непознати имена
и паметта разкъсва се до бяло,
нощта преваля тихо, аз не мога да реша,
дали да почна всичко отначало.
Развиделява се, нахлузвам чехли на крака
и правя си кафе в джезвето старо,
тефтера хвърлям във торбата за сметта
и заминавам спешно за Килиманджаро.