7 мар. 2013 г., 22:20

Няма на кого да се обадя

1K 0 21

Тефтерът ми е пълен с телефонни номера,

но няма на кого да се обадя,

едни са без покритие във вечните поля,

а други изпокриха се в Канада.

 

Пред погледа изплуват непознати имена

и паметта разкъсва се до бяло,

нощта преваля тихо, аз не мога да реша,

дали да почна всичко отначало.

 

Развиделява се, нахлузвам чехли на крака

и правя си кафе в джезвето старо,

тефтера хвърлям във торбата за сметта

и заминавам спешно за Килиманджаро.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Анна и Мони!
  • Невероятно е!
    Лека тъга, примесена с нова надежда.
    Ивче, хареса ми много!
    Приятни празници!
  • Благодаря на Райчо и Зикито за вниманието, а Килиманджаро ми е метафора, както и спешното заминаване!
  • Реален, хубав стих, но краят малко илюзорен)))
  • Сеси, Ачо, Роси, с поздрави от сърце!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...