Няма никой у дома

3 jun 2023, 22:34

Poesía

159 0 1

Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,

посягам за листи стих да напиша,
все едно за живот, за цветя,
за жал и болка, с които въздишам,
че няма никой тук у дома...

Избърсвам сълзица и се изправям!
Скривам мъката вътре във мен.
Душата помни, до край не забравя,
потъвам в залеза ярко червен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петя_Ап

2023-06-03T23:15:57+03:00

Самотата тежи. Тъжно, но хубаво стихотворение.