Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.

Но как така греша?
Последен дъх ли е това?
Край на моята съдба?

Не!

Всяка заповед отричам,
вярата веднага я събличам!
И за край не ща да чуя!

От тоя миг се гмуркам в плоските слова.
Смея се и нагличко надничам
през пукнатата пет пара.

Приятели търговци,
митничарите на световете,
да се пазарим за тоя следващ дъх!

Колко вдишвания искаш, колко ще платиш?
Аха!
Искаш дълго да блестиш!

Своя вечен дух ще ни дариш!
Пък блажен бъди,
изживей ги всичките мечти!