13 янв. 2017 г., 21:50

Няма пък!

703 0 0

Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.

 

Но как така греша?
Последен дъх ли е това?
Край на моята съдба?

 

Не!

 

Всяка заповед отричам,
вярата веднага я събличам!
И за край не ща да чуя!

 

От тоя миг се гмуркам в плоските слова.
Смея се и нагличко надничам
през пукнатата пет пара.

 

Приятели търговци,
митничарите на световете,
да се пазарим за тоя следващ дъх!

 

Колко вдишвания искаш, колко ще платиш?
Аха!
Искаш дълго да блестиш!

 

Своя вечен дух ще ни дариш!
Пък блажен бъди,
изживей ги всичките мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Проблематичност Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...