13 янв. 2017 г., 21:50

Няма пък!

707 0 0

Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.

 

Но как така греша?
Последен дъх ли е това?
Край на моята съдба?

 

Не!

 

Всяка заповед отричам,
вярата веднага я събличам!
И за край не ща да чуя!

 

От тоя миг се гмуркам в плоските слова.
Смея се и нагличко надничам
през пукнатата пет пара.

 

Приятели търговци,
митничарите на световете,
да се пазарим за тоя следващ дъх!

 

Колко вдишвания искаш, колко ще платиш?
Аха!
Искаш дълго да блестиш!

 

Своя вечен дух ще ни дариш!
Пък блажен бъди,
изживей ги всичките мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Проблематичност Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...