13.01.2017 г., 21:50

Няма пък!

701 0 0

Дъх приемам,
дъх отдавам,
чак до залеза на вечността.

 

Но как така греша?
Последен дъх ли е това?
Край на моята съдба?

 

Не!

 

Всяка заповед отричам,
вярата веднага я събличам!
И за край не ща да чуя!

 

От тоя миг се гмуркам в плоските слова.
Смея се и нагличко надничам
през пукнатата пет пара.

 

Приятели търговци,
митничарите на световете,
да се пазарим за тоя следващ дъх!

 

Колко вдишвания искаш, колко ще платиш?
Аха!
Искаш дълго да блестиш!

 

Своя вечен дух ще ни дариш!
Пък блажен бъди,
изживей ги всичките мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Проблематичност Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...