16 oct 2015, 9:53

Няма път обратен

576 0 8

И ту направо, ту накриво

вървя напред по пътя прашен.

По светло и по тъмносиво

превземам аз баира страшен.

 

И смелост имам, и страх ме хваща,

когато буря ме посреща.

На смърт амбиция ме праща.

Усещам загуба отсреща.

 

И с нова сила аз воювам

за всяка педичка от пътя.

И щом го нещо завоювам,

аз смел съм и на кръстопътя.

 

Но стане ли ми пътя стръмен

и някак тежък, и повратен,

назад не гледам с поглед тъмен,

защото няма път обратен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Между страха и смелостта
    гнезденце свила е надеждата,
    че пътят ще избегне пропастта,
    а пътникът ще стигне свойта цел.

    Браво за оптимизма!
  • Възхитена съм, Никола! Респект!
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментарите и за оценките!
    Трогнат съм от вниманието Ви!!
    Желая ви хубав творчески ден!!поздрави от мен!!
  • Само напред, Ники! И все така воювай за всяка педичка от пътя си...
    Борбен и зареждащ стих!
  • Да!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....