16.10.2015 г., 9:53

Няма път обратен

574 0 8

И ту направо, ту накриво

вървя напред по пътя прашен.

По светло и по тъмносиво

превземам аз баира страшен.

 

И смелост имам, и страх ме хваща,

когато буря ме посреща.

На смърт амбиция ме праща.

Усещам загуба отсреща.

 

И с нова сила аз воювам

за всяка педичка от пътя.

И щом го нещо завоювам,

аз смел съм и на кръстопътя.

 

Но стане ли ми пътя стръмен

и някак тежък, и повратен,

назад не гледам с поглед тъмен,

защото няма път обратен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Между страха и смелостта
    гнезденце свила е надеждата,
    че пътят ще избегне пропастта,
    а пътникът ще стигне свойта цел.

    Браво за оптимизма!
  • Възхитена съм, Никола! Респект!
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментарите и за оценките!
    Трогнат съм от вниманието Ви!!
    Желая ви хубав творчески ден!!поздрави от мен!!
  • Само напред, Ники! И все така воювай за всяка педичка от пътя си...
    Борбен и зареждащ стих!
  • Да!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...