И ту направо, ту накриво
вървя напред по пътя прашен.
По светло и по тъмносиво
превземам аз баира страшен.
И смелост имам, и страх ме хваща,
когато буря ме посреща.
На смърт амбиция ме праща.
Усещам загуба отсреща.
И с нова сила аз воювам
за всяка педичка от пътя.
И щом го нещо завоювам,
аз смел съм и на кръстопътя.
Но стане ли ми пътя стръмен
и някак тежък, и повратен,
назад не гледам с поглед тъмен,
защото няма път обратен...
© Никола Апостолов Все права защищены
гнезденце свила е надеждата,
че пътят ще избегне пропастта,
а пътникът ще стигне свойта цел.
Браво за оптимизма!