16 окт. 2015 г., 09:53

Няма път обратен

577 0 8

И ту направо, ту накриво

вървя напред по пътя прашен.

По светло и по тъмносиво

превземам аз баира страшен.

 

И смелост имам, и страх ме хваща,

когато буря ме посреща.

На смърт амбиция ме праща.

Усещам загуба отсреща.

 

И с нова сила аз воювам

за всяка педичка от пътя.

И щом го нещо завоювам,

аз смел съм и на кръстопътя.

 

Но стане ли ми пътя стръмен

и някак тежък, и повратен,

назад не гледам с поглед тъмен,

защото няма път обратен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Между страха и смелостта
    гнезденце свила е надеждата,
    че пътят ще избегне пропастта,
    а пътникът ще стигне свойта цел.

    Браво за оптимизма!
  • Възхитена съм, Никола! Респект!
  • Благодаря Ви, Приятели, за коментарите и за оценките!
    Трогнат съм от вниманието Ви!!
    Желая ви хубав творчески ден!!поздрави от мен!!
  • Само напред, Ники! И все така воювай за всяка педичка от пътя си...
    Борбен и зареждащ стих!
  • Да!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...