И ту направо, ту накриво
вървя напред по пътя прашен.
По светло и по тъмносиво
превземам аз баира страшен.
И смелост имам, и страх ме хваща,
когато буря ме посреща.
На смърт амбиция ме праща.
Усещам загуба отсреща.
И с нова сила аз воювам
за всяка педичка от пътя.
И щом го нещо завоювам,
аз смел съм и на кръстопътя.
Но стане ли ми пътя стръмен
и някак тежък, и повратен,
назад не гледам с поглед тъмен,
защото няма път обратен...
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
