5 oct 2008, 19:25  

Няма Рио

  Poesía » Otra
938 0 23
Когато сърцето скимти за доказване, (а всичко отдавна е сторено), се връщам при себе си скришом и ясно е, че паднах далече от корена. Две крачки насам, и две крачки нататък  (как тясно е в тази килия!). На мен предстои не живот, а остатък. И колко далече е Рио...   Броя си годините, пиша им кръстове - надрасках си всичките зидове. А там, невървяният път си присъства и се пита къде съм, не ида ли.   Не мога да тръгна за Рио - самотна съм. Сърцето ми е половина (с присъда по-страшна и от доживотните). И времето просто отмина. Сърцето ми гладно скимти за доказване - не вярва в поличби и знаци. А в Рио не пускат онези наказани, които си нямат близнаци.   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно!!
    Търсещия (Владимир Владимиров), ако смея...Не търсете повече - заложбите ви на критик са невероятни!Толкова точен, толкова фин и изискан анализ, припокриващ напълно параметрите на текста, ми се е случвало да направи само още един човек, досега...
    Безкрайно съм трогната не само от вниманието, а най-вече от изключителната ерудиция, и безспорно верния поглед върху няколкото пласта на текста!...Човече, нищо скрито не остана - разгада ме до буква!
    Благодаря за това!
    Много.
  • Наполовина скрита в себе си/"...лицето ми е половина..."/,мечтателна/"...колко далече е Рио..." и копнееща за себедоказване/"...ръцете... скимтят за доказване",
    притисната от зидовете на обстоятелствата и затова загубила яснотата на "Аз"-а;с живот на есенен лист- с вертикални/невървяни/ пътища,все по отдалечаващи от корена, Тя -лирическата- се стреми към непознатата другост/Рио/, съзнавайки, че разполовените/"...които си нямат близнаци..."/, остават в познатия свят на самотата!
    Много дълбок драматизъм на чувствата,Радост!А образното ти слово се лее без усилие!
    Поздрав от един "nikoi_1","Търсещ" себе си!
  • Страхотен стих! Абсолютен, тотален Възхит! Усмивки!!!
  • Не мога да те сбъркам! Страхотен стих.
  • Редки са, Рег, хората, дето си носят корените със себе си... и няма как да ги изгубят! За мен е удоволствие да чета един от тях:

    AVE

    P.S. Adio, Rio...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...