5 oct 2008, 19:25  

Няма Рио

  Poesía » Otra
933 0 23
Когато сърцето скимти за доказване, (а всичко отдавна е сторено), се връщам при себе си скришом и ясно е, че паднах далече от корена. Две крачки насам, и две крачки нататък  (как тясно е в тази килия!). На мен предстои не живот, а остатък. И колко далече е Рио...   Броя си годините, пиша им кръстове - надрасках си всичките зидове. А там, невървяният път си присъства и се пита къде съм, не ида ли.   Не мога да тръгна за Рио - самотна съм. Сърцето ми е половина (с присъда по-страшна и от доживотните). И времето просто отмина. Сърцето ми гладно скимти за доказване - не вярва в поличби и знаци. А в Рио не пускат онези наказани, които си нямат близнаци.   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно!!
    Търсещия (Владимир Владимиров), ако смея...Не търсете повече - заложбите ви на критик са невероятни!Толкова точен, толкова фин и изискан анализ, припокриващ напълно параметрите на текста, ми се е случвало да направи само още един човек, досега...
    Безкрайно съм трогната не само от вниманието, а най-вече от изключителната ерудиция, и безспорно верния поглед върху няколкото пласта на текста!...Човече, нищо скрито не остана - разгада ме до буква!
    Благодаря за това!
    Много.
  • Наполовина скрита в себе си/"...лицето ми е половина..."/,мечтателна/"...колко далече е Рио..." и копнееща за себедоказване/"...ръцете... скимтят за доказване",
    притисната от зидовете на обстоятелствата и затова загубила яснотата на "Аз"-а;с живот на есенен лист- с вертикални/невървяни/ пътища,все по отдалечаващи от корена, Тя -лирическата- се стреми към непознатата другост/Рио/, съзнавайки, че разполовените/"...които си нямат близнаци..."/, остават в познатия свят на самотата!
    Много дълбок драматизъм на чувствата,Радост!А образното ти слово се лее без усилие!
    Поздрав от един "nikoi_1","Търсещ" себе си!
  • Страхотен стих! Абсолютен, тотален Възхит! Усмивки!!!
  • Не мога да те сбъркам! Страхотен стих.
  • Редки са, Рег, хората, дето си носят корените със себе си... и няма как да ги изгубят! За мен е удоволствие да чета един от тях:

    AVE

    P.S. Adio, Rio...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...