5 окт. 2008 г., 19:25
Няма Рио
Когато сърцето скимти за доказване,
(а всичко отдавна е сторено),
се връщам при себе си скришом и ясно е,
че паднах далече от корена.
Две крачки насам, и две крачки нататък
(как тясно е в тази килия!).
На мен предстои не живот, а остатък.
И колко далече е Рио...
Броя си годините, пиша им кръстове -
надрасках си всичките зидове.
А там, невървяният път си присъства и
се пита къде съм, не ида ли.
Не мога да тръгна за Рио - самотна съм.
Сърцето ми е половина
(с присъда по-страшна и от доживотните).
И времето просто отмина.
Сърцето ми гладно скимти за доказване -
не вярва в поличби и знаци.
А в Рио не пускат онези наказани,
които си нямат близнаци.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Наполовина скрита в себе си/"...лицето ми е половина..."/,мечтателна/"...колко далече е Рио..." и копнееща за себедоказване/"...ръцете... скимтят за доказване",
притисната от зидовете на обстоятелствата и затова загубила яснотата на "Аз"-а;с живот на есенен лист- с вертикални/невървяни/ пътища,все по отдалечаващи от корена, Тя -лирическата- се стреми към непознатата другост/Рио/, съзнавайки, че разполовените/"...които си нямат близнаци..."/, остават в познатия свят на самотата!
Много дълбок драматизъм на чувствата,Радост!А образното ти слово се лее без усилие!
Поздрав от един "nikoi_1","Търсещ" себе си!
-
Страхотен стих! Абсолютен, тотален Възхит! Усмивки!!!
-
Не мога да те сбъркам! Страхотен стих.
-
Редки са, Рег, хората, дето си носят корените със себе си... и няма как да ги изгубят! За мен е удоволствие да чета един от тях:
AVE
P.S. Adio, Rio...
-
Рег, този път ми обърна представите за поезия!
Излизаш от стереотипа, различна си!
Хубаво е, че те има! Остани възможно най-дълго!
Сърдечни поздрави!
-
Както винаги перфектна в стихоплетството. Поздрави.
-
Ръцете ми
гладно скимтят за доказване
!!! -
Изповед, която замисля. В един миг от живота си човек спира и си дава сметка, че Рио е далече... Много, много ми хареса, но как ми се искаше да бях недосегаема от подобни мисли!...
-
Благодаря сърдечно на всеки един прочел!Толкова сте мили с мен...Благодаря ви!
А за Дрес, която разбра - прегръдки! -
Дълбок поклон пред таланта ти!!!Поздрави от мен
-
Ръцете ми
гладно скимтят за доказване -
не вярват в поличби и знаци.
А в Рио не пускат онези наказани,
които
си нямат близнаци...
Силни, доказващи таланта ти стихове! Поздрав! -
ТОЙ е а хълма,нали знаеш..чака
само мятай червилото в чантата и звънни един телефон -
Две крачки
__________________!!! -
силна...прекрасна поезия...с обич,Радост.
-
Нямам навик да цитирам от стиха...от уважение към автора,но тук не се стърпях
"Броя си годините,
пиша им кръстове -
надрасках си всичките зидове.
А някъде там, невървяните пътища
се питат къде съм, не ида ли."
Задуши ме силата му,Рег! -
"А някъде там, невървяните пътища
се питат къде съм, не ида ли." Прекрасно е! Имаш време!
-
Уникална!
-
любима си ми!
-
!!!*
Ти и неясна???...
Прекрасна си! Рио тъгува за теб!... -
!!!
обичам да съм тук! -
Ех,....
Трудно ми е да пиша.
Ограби ми думите и ми обсеби ума стиха ти, Радост.
Страхотен е, че и повече!
Поздрав. -
Има, Рег!*
Винаги има!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Търсещия (Владимир Владимиров), ако смея...Не търсете повече - заложбите ви на критик са невероятни!Толкова точен, толкова фин и изискан анализ, припокриващ напълно параметрите на текста, ми се е случвало да направи само още един човек, досега...
Безкрайно съм трогната не само от вниманието, а най-вече от изключителната ерудиция, и безспорно верния поглед върху няколкото пласта на текста!...Човече, нищо скрито не остана - разгада ме до буква!
Благодаря за това!
Много.