Регина (Радост Даскалова)
374 1425
5 окт. 2008 г., 19:25  

Няма Рио 

  Поэзия » Другая
820 0 23
Когато сърцето скимти за доказване,
(а всичко отдавна е сторено),
се връщам при себе си скришом и ясно е,
че паднах далече от корена.
Две крачки насам, и две крачки нататък 
(как тясно е в тази килия!).
На мен предстои не живот, а остатък.
И колко далече е Рио...
 
Броя си годините, пиша им кръстове -
надрасках си всичките зидове.
А там, невървяният път си присъства и
се пита къде съм, не ида ли.
 
Не мога да тръгна за Рио - самотна съм.
Сърцето ми е половина
(с присъда по-страшна и от доживотните).
И времето просто отмина.
Сърцето ми гладно скимти за доказване -
не вярва в поличби и знаци.
А в Рио не пускат онези наказани,
които си нямат близнаци.
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно!!
    Търсещия (Владимир Владимиров), ако смея...Не търсете повече - заложбите ви на критик са невероятни!Толкова точен, толкова фин и изискан анализ, припокриващ напълно параметрите на текста, ми се е случвало да направи само още един човек, досега...
    Безкрайно съм трогната не само от вниманието, а най-вече от изключителната ерудиция, и безспорно верния поглед върху няколкото пласта на текста!...Човече, нищо скрито не остана - разгада ме до буква!
    Благодаря за това!
    Много.
  • Наполовина скрита в себе си/"...лицето ми е половина..."/,мечтателна/"...колко далече е Рио..." и копнееща за себедоказване/"...ръцете... скимтят за доказване",
    притисната от зидовете на обстоятелствата и затова загубила яснотата на "Аз"-а;с живот на есенен лист- с вертикални/невървяни/ пътища,все по отдалечаващи от корена, Тя -лирическата- се стреми към непознатата другост/Рио/, съзнавайки, че разполовените/"...които си нямат близнаци..."/, остават в познатия свят на самотата!
    Много дълбок драматизъм на чувствата,Радост!А образното ти слово се лее без усилие!
    Поздрав от един "nikoi_1","Търсещ" себе си!
  • Страхотен стих! Абсолютен, тотален Възхит! Усмивки!!!
  • Не мога да те сбъркам! Страхотен стих.
  • Редки са, Рег, хората, дето си носят корените със себе си... и няма как да ги изгубят! За мен е удоволствие да чета един от тях:

    AVE

    P.S. Adio, Rio...

  • Рег, този път ми обърна представите за поезия!
    Излизаш от стереотипа, различна си!
    Хубаво е, че те има! Остани възможно най-дълго!
    Сърдечни поздрави!

  • Както винаги перфектна в стихоплетството. Поздрави.
  • Ръцете ми
    гладно скимтят за доказване

    !!!
  • Изповед, която замисля. В един миг от живота си човек спира и си дава сметка, че Рио е далече... Много, много ми хареса, но как ми се искаше да бях недосегаема от подобни мисли!...
  • Благодаря сърдечно на всеки един прочел!Толкова сте мили с мен...Благодаря ви!
    А за Дрес, която разбра - прегръдки!
  • Дълбок поклон пред таланта ти!!!Поздрави от мен
  • Ръцете ми
    гладно скимтят за доказване -
    не вярват в поличби и знаци.
    А в Рио не пускат онези наказани,
    които
    си нямат близнаци...
    Силни, доказващи таланта ти стихове! Поздрав!
  • ТОЙ е а хълма,нали знаеш..чака
    само мятай червилото в чантата и звънни един телефон
  • Две крачки
    __________________
    !!!
  • силна...прекрасна поезия...с обич,Радост.
  • Нямам навик да цитирам от стиха...от уважение към автора,но тук не се стърпях

    "Броя си годините,
    пиша им кръстове -
    надрасках си всичките зидове.
    А някъде там, невървяните пътища
    се питат къде съм, не ида ли."

    Задуши ме силата му,Рег!
  • "А някъде там, невървяните пътища
    се питат къде съм, не ида ли." Прекрасно е! Имаш време!
  • Уникална!
  • любима си ми!
  • !!!*
    Ти и неясна???...
    Прекрасна си! Рио тъгува за теб!...
  • !!!
    обичам да съм тук!
  • Ех,....
    Трудно ми е да пиша.
    Ограби ми думите и ми обсеби ума стиха ти, Радост.
    Страхотен е, че и повече!
    Поздрав.
  • Има, Рег!*
    Винаги има!
Предложения
: ??:??