2 mar 2024, 21:56

Няма спор

  Poesía
548 0 0



Странно нещо са някои хора,
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.

Тия си точат ножовете,
все едно ще се колят.
Говорещият все рови
и му се ще да го молят...

Интригите почват от нищото.
Правят им забавление.
Сменят се само пистите
и то от настроения....

Огънят е във чувствата.
Някой изяжда силата.
Първо започват трусове,
после е съпротивата.

Жалко е за позьорите.
Жалко и за зяпачите.
Човек се изгражда в спорове.
Не спорят нивга палачите....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...