НЯМА ТЕ
Сетивата ми са ослепели...
рижави ириси
примижават
езикът на здраченото
ближе
соления гръб на реката
в ниското се любят риби
зачеват утро
сълзите им са солени
и сладки
мирис на водорасли
солта е попила
в рибарските мрежи
белег
от люспа седеф
върху ръката на момиче
диря
от венчален пръстен
излъгана обич
утайка
по ръба на чаша
в квартална кръчма
следи от набола мъжественост
по брадата на спомена.
НЯМА ТЕ...
Сетивата ми слепи са.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Добрева Todos los derechos reservados
