Aug 14, 2007, 4:17 PM

НЯМА ТЕ

  Poetry
713 0 2
 

Сетивата ми са ослепели...
рижави ириси
примижават
езикът на здраченото
ближе
соления гръб на реката
в ниското се любят риби
зачеват утро
сълзите им са солени
и сладки
мирис на водорасли
солта е попила
в рибарските мрежи
белег
от люспа седеф
върху ръката на момиче
диря
от венчален пръстен
излъгана обич
утайка
по ръба на чаша
в квартална кръчма
следи от набола мъжественост
по брадата на спомена.
НЯМА ТЕ...
Сетивата ми слепи са.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...