Сетивата ми са ослепели...
рижави ириси
примижават
езикът на здраченото
ближе
соления гръб на реката
в ниското се любят риби
зачеват утро
сълзите им са солени
и сладки
мирис на водорасли
солта е попила
в рибарските мрежи
белег
от люспа седеф
върху ръката на момиче
диря
от венчален пръстен
излъгана обич
утайка
по ръба на чаша
в квартална кръчма
следи от набола мъжественост
по брадата на спомена.
НЯМА ТЕ...
Сетивата ми слепи са.
© Мери Добрева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
