Когато замина надалеч,
сърцето ми потъна в скреж.
Не се обаждаш често ти,
капят моите сълзи.

Жал ми е за мен самата,
че се чувствам прокълната -
от Изгрев до Залез да не спя,
да те чакам на входната врата.

Да чакам едно видение, един мираж,
все едно замина чак във САЩ.
Не знам какво правиш там,
не знам дори дали си сам!

Само чакам аз деня,
в който няма да съм сама.
Единствено любовта ни крепи,
да мечтаем за Аз и Ти !