Когато замина надалеч,
сърцето ми потъна в скреж.
Не се обаждаш често ти,
капят моите сълзи.
Жал ми е за мен самата,
че се чувствам прокълната -
от Изгрев до Залез да не спя,
да те чакам на входната врата.
Да чакам едно видение, един мираж,
все едно замина чак във САЩ.
Не знам какво правиш там,
не знам дори дали си сам!
Само чакам аз деня,
в който няма да съм сама.
Единствено любовта ни крепи,
да мечтаем за Аз и Ти !
© Диана Костадинова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
