9 jul 2015, 0:45

Няма те... 

  Poesía » Otra
674 1 6
"Раната, докато е топла не боли, дъще. Когато
започне да изстива, тогава ще видиш колко е страшно"
Р. Нури " Чучулигата"


Ти казваше, че съм жената,
направила те неспособен
да обичаш друга.
Ти обеща, че няма никога
да ме оставиш,
заради нищо на света,
каквото и да става, и да струва.
Ти се закле - ще бъдеш вечността,
в която ще остана само твоя.

Сега те няма.

И се превърна
във пустиня вечността,
в която ничия останах.
Аз не разбирам...
Изгрява слънцето отново,
реките пак текат,
навън деца играят...
Поглеждам през прозореца -
светът е там.

А теб те няма...

© Ваня Радовенска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Лена, от сърце!
    Благодаря, Антоан! Радваш ме!
  • Написано е ненатруфено, простичко, а звучи така силно и трогателно.
  • Може би трябваше да напиша „in memory“...Прощавайте! Да, Младене, не съм споменавала за тоя период от живота си...След него не написах нищо
    20 години. До преди две години и половина.Благодаря ви, Ан, Никола, Влади, Рени. Всъщност, вие сте прави, много е тъжно, когато любовта си
    отиде.И е страшно, когато човекът си отиде и отнася със себе си всичко -
    и любовта си, и мечтите си, и обещанията си... Остава само ответната любов,самотна и сиротна...И светът уж е същият, а не е...„Един човек
    ти липсва и всичко е безлюдно..“ Благодаря ви, приятели!
  • Ваня! С Владислав!
  • Много е тъжно, когато любовта си отиде, Ваня!Светът уж си остава същия,
    а се ражда тъга.Лирично-драматично стихо! Оценявам го!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • !!!
Propuestas
: ??:??