"Раната, докато е топла не боли, дъще. Когато започне да изстива, тогава ще видиш колко е страшно" Р. Нури " Чучулигата"
Ти казваше, че съм жената, направила те неспособен да обичаш друга. Ти обеща, че няма никога да ме оставиш, заради нищо на света, каквото и да става, и да струва. Ти се закле - ще бъдеш вечността, в която ще остана само твоя.
Сега те няма.
И се превърна във пустиня вечността, в която ничия останах. Аз не разбирам... Изгрява слънцето отново, реките пак текат, навън деца играят... Поглеждам през прозореца - светът е там.
Може би трябваше да напиша „in memory“...Прощавайте! Да, Младене, не съм споменавала за тоя период от живота си...След него не написах нищо
20 години. До преди две години и половина.Благодаря ви, Ан, Никола, Влади, Рени. Всъщност, вие сте прави, много е тъжно, когато любовта си
отиде.И е страшно, когато човекът си отиде и отнася със себе си всичко -
и любовта си, и мечтите си, и обещанията си... Остава само ответната любов,самотна и сиротна...И светът уж е същият, а не е...„Един човек
ти липсва и всичко е безлюдно..“ Благодаря ви, приятели!
Много е тъжно, когато любовта си отиде, Ваня!Светът уж си остава същия,
а се ражда тъга.Лирично-драматично стихо! Оценявам го!
Поздрави от мен и хубав ден!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря, Антоан! Радваш ме!