9.07.2015 г., 0:45

Няма те...

1K 2 6
"Раната, докато е топла не боли, дъще. Когато
започне да изстива, тогава ще видиш колко е страшно"
Р. Нури " Чучулигата"


Ти казваше, че съм жената,
направила те неспособен
да обичаш друга.
Ти обеща, че няма никога
да ме оставиш,
заради нищо на света,
каквото и да става, и да струва.
Ти се закле - ще бъдеш вечността,
в която ще остана само твоя.

Сега те няма.

И се превърна
във пустиня вечността,
в която ничия останах.
Аз не разбирам...
Изгрява слънцето отново,
реките пак текат,
навън деца играят...
Поглеждам през прозореца -
светът е там.

А теб те няма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Лена, от сърце!
    Благодаря, Антоан! Радваш ме!
  • Написано е ненатруфено, простичко, а звучи така силно и трогателно.
  • Може би трябваше да напиша „in memory“...Прощавайте! Да, Младене, не съм споменавала за тоя период от живота си...След него не написах нищо
    20 години. До преди две години и половина.Благодаря ви, Ан, Никола, Влади, Рени. Всъщност, вие сте прави, много е тъжно, когато любовта си
    отиде.И е страшно, когато човекът си отиде и отнася със себе си всичко -
    и любовта си, и мечтите си, и обещанията си... Остава само ответната любов,самотна и сиротна...И светът уж е същият, а не е...„Един човек
    ти липсва и всичко е безлюдно..“ Благодаря ви, приятели!
  • Ваня! С Владислав!
  • Много е тъжно, когато любовта си отиде, Ваня!Светът уж си остава същия,
    а се ражда тъга.Лирично-драматично стихо! Оценявам го!
    Поздрави от мен и хубав ден!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....