Няма те, няма ме...

24 mar 2014, 0:07

Poesía » De amor

578 0 2

Няма те, няма ме...

Идват си – прашно самотни

старите булеварди до входа ми...

с калдъръмена нежност

и вярност Авраамова

събират нозе под прозореца.

Но тебе те няма! Под празния свод

кънти тишината от моето чакане.

Ни вятър минава, ни пада звезда.

Защо и небето не ми е побратим?

Току се прибира нахално сама

добрата милейди, пророчица Истина:

в очите ме гледа и право в целта

забожда три срички: ня-ма-те!

По артериите - самата вечност

крачи с ушанка и изгасена цигара,

часовете подтичват след нея -

боси и вярващи. Един методичен пулс

отброява наляво-наляво-наляво...

Губя лицето си и измайсторявам

някаква маска. Ужасна е, но ми отива.

Изтривам се от очакване.

Между тебе и безумното чувство

не остана измама... Нищо. Няма те.

... вратата на прага пошушва

името ти. Резето натиска спусъка...

Без свидетели. Без жертви. Няма ме.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

perfectstranger (Димитър Станчев)

2014-03-24T17:21:38+02:00

Не е лесно в поезията да предадеш едно и също душевно състояние с разнообразие от образи...
Ена (Елена Гоцева)

2014-03-24T17:03:20+02:00

Ох... хубав, но тежък, тъжен стих...
Много добре предадена болка...
Силно въздейства!
Харесах!!!