Няма те, няма ме...

24.03.2014 г., 0:07 ч.

Поезия » Любовна

577 0 2

Няма те, няма ме...

Идват си – прашно самотни

старите булеварди до входа ми...

с калдъръмена нежност

и вярност Авраамова

събират нозе под прозореца.

Но тебе те няма! Под празния свод

кънти тишината от моето чакане.

Ни вятър минава, ни пада звезда.

Защо и небето не ми е побратим?

Току се прибира нахално сама

добрата милейди, пророчица Истина:

в очите ме гледа и право в целта

забожда три срички: ня-ма-те!

По артериите - самата вечност

крачи с ушанка и изгасена цигара,

часовете подтичват след нея -

боси и вярващи. Един методичен пулс

отброява наляво-наляво-наляво...

Губя лицето си и измайсторявам

някаква маска. Ужасна е, но ми отива.

Изтривам се от очакване.

Между тебе и безумното чувство

не остана измама... Нищо. Няма те.

... вратата на прага пошушва

името ти. Резето натиска спусъка...

Без свидетели. Без жертви. Няма ме.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

perfectstranger (Димитър Станчев)

2014-03-24T17:21:38+02:00

Не е лесно в поезията да предадеш едно и също душевно състояние с разнообразие от образи...
Ена (Елена Гоцева)

2014-03-24T17:03:20+02:00

Ох... хубав, но тежък, тъжен стих...
Много добре предадена болка...
Силно въздейства!
Харесах!!!