Napolitano (Валентин Желязков) Napolitano (Валентин Желязков)
19 290
25 jul 2008, 18:19

Няма вчера! Живей днес!

1.3K 0 23

*          *          *

 

 

Спомените са архив за равносметка,

за нещо минало - билО,

на пазара на живота в "клетките"

всеки ги продава на килО...

Ненужни никому са чужди спомени,

че своите и без това тежат,

сипят се, като листа отронени,

ефирно леки, но... без плът.

Спомените са пробойни във ума,

един ненужен - лепкав плод,

уютно свили знамена

по ъглите на нашия живот...

Не се обръщай, не търси ги,

споменът душата натъжава,

вдигни глава и забрави ги...

Животът ти безценен...

 

Продължава...

 

 

*          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0