* * *
Спомените са архив за равносметка,
за нещо минало - билО,
на пазара на живота в "клетките"
всеки ги продава на килО...
Ненужни никому са чужди спомени,
че своите и без това тежат,
сипят се, като листа отронени,
ефирно леки, но... без плът.
Спомените са пробойни във ума,
един ненужен - лепкав плод,
уютно свили знамена
по ъглите на нашия живот...
Не се обръщай, не търси ги,
споменът душата натъжава,
вдигни глава и забрави ги...
Животът ти безценен...
Продължава...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.