8 abr 2021, 23:14

Няма ви приятели

  Poesía » Otra
566 1 0

Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…

 

И търся ви – къде сте? Няма ви,
потънахте в незнайни светове,
но все тъй живи сте в душата ми
и връщате се в късни часове.

 

В тъмното си спомняме за дните -
безгрижните и веселите дни.
Някога политахме с мечтите,
но някой падаше по пътя ни…

 

Разкъсана тук и там – все още,
аз пиша, но е мрачен моят стих.
Изпращам недоспали нощи,
денят е някак притъмнял и тих.

 

И нищо вече не е същото.
Дали, защото гонихме слънца?
Студът, април… снегът по къщите -
уж, пролет, а навсякъде – тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...