Отдавна няма ви приятели,
но тази нощ дойдохте ми в съня,
все тъй добри и обаятелни.
Събудих се. Май пак съм си сама…
И търся ви – къде сте? Няма ви,
потънахте в незнайни светове,
но все тъй живи сте в душата ми
и връщате се в късни часове.
В тъмното си спомняме за дните -
безгрижните и веселите дни.
Някога политахме с мечтите,
но някой падаше по пътя ни…
Разкъсана тук и там – все още,
аз пиша, но е мрачен моят стих.
Изпращам недоспали нощи,
денят е някак притъмнял и тих.
И нищо вече не е същото.
Дали, защото гонихме слънца?
Студът, април… снегът по къщите -
уж, пролет, а навсякъде – тъга.
© Ани Иванова Все права защищены