22 dic 2009, 8:54

Няма връщане назад

  Poesía
1.2K 0 1

Няма връщане назад -
казва момчето и целува портрета на майка си.
Една песен е изпята.
Едно море прелива на границата между нищото и теб.
Едно небе се въздига, за да запълни каютите на зрението.
Похабен,
Космосът лепне по сиви сватбени снимки.
Биологията днес е стар каубойски филм,
напива се и стреля в барове.
Играе мръсен покер. Пуши наргиле.
Алхимиците-сервитьори,
бедни провинциални момчета в опушени крайбрежни
кръчми.
Меридианите не съвпадат.
Всеки иска да попълни бланката на собственото си
сътворение.
Кой вярва,
че още един свят се спуска, докато художникът топи четката си
в жълто?!
Отдавна следя за мига, в който казвам:
- Какво ново, мила?
и с отмерени
спокойни движения
галя змията на пода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИВАЙЛО Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " море прелива на границата между нищото и теб. "
    Много е красиво, когато между човека когото обичаме и останалото определяме границата .. че всичко друго е нищо
    Малко тъжно, но и красиво та нали винаги истинската любов боли ?
    пожелавам ти морето да прелее в целувка на коралов изгрев и дантелени вълни ....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....