22 dic 2009, 8:54

Няма връщане назад

  Poesía
1.2K 0 1

Няма връщане назад -
казва момчето и целува портрета на майка си.
Една песен е изпята.
Едно море прелива на границата между нищото и теб.
Едно небе се въздига, за да запълни каютите на зрението.
Похабен,
Космосът лепне по сиви сватбени снимки.
Биологията днес е стар каубойски филм,
напива се и стреля в барове.
Играе мръсен покер. Пуши наргиле.
Алхимиците-сервитьори,
бедни провинциални момчета в опушени крайбрежни
кръчми.
Меридианите не съвпадат.
Всеки иска да попълни бланката на собственото си
сътворение.
Кой вярва,
че още един свят се спуска, докато художникът топи четката си
в жълто?!
Отдавна следя за мига, в който казвам:
- Какво ново, мила?
и с отмерени
спокойни движения
галя змията на пода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ИВАЙЛО Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " море прелива на границата между нищото и теб. "
    Много е красиво, когато между човека когото обичаме и останалото определяме границата .. че всичко друго е нищо
    Малко тъжно, но и красиво та нали винаги истинската любов боли ?
    пожелавам ти морето да прелее в целувка на коралов изгрев и дантелени вълни ....

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...