Няма връщане назад -
казва момчето и целува портрета на майка си.
Една песен е изпята.
Едно море прелива на границата между нищото и теб.
Едно небе се въздига, за да запълни каютите на зрението.
Похабен,
Космосът лепне по сиви сватбени снимки.
Биологията днес е стар каубойски филм,
напива се и стреля в барове.
Играе мръсен покер. Пуши наргиле.
Алхимиците-сервитьори,
бедни провинциални момчета в опушени крайбрежни
кръчми.
Меридианите не съвпадат.
Всеки иска да попълни бланката на собственото си
сътворение.
Кой вярва,
че още един свят се спуска, докато художникът топи четката си
в жълто?!
Отдавна следя за мига, в който казвам:
- Какво ново, мила?
и с отмерени
спокойни движения
галя змията на пода.