30 sept 2015, 7:35
Няма я...
553
0
4
Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах...
И колкото и да премигах...
Фактът, че те няма тежеше като камък в сърцето ми,
задушаваше стаята и преобръщаше гравитацията.
Заспивах, събуждах се... плаках... а тебе пак те нямаше... и още те няма.
Няма да ми се усмихнеш повече.
Няма да чуя гласът ти.
И е просто тъжно.
Нищо повече.
Нищо по-малко.
Толкова.
(Посветено на най-невероятния човек в живота ми. Липсваш ми.)
© Ивелина Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Нищо не разбрах - Явно е много дълбоко...о....о....о...о...о..или не съм пил достатъчно
<a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-147297543.html"><img src="http://s2.rimg.info/da0976f6af4dd5bb86a42f0391da1d6d.gif" ></a> -
Радвам се,че съм успяла да те "докосна" душевно
-
Истински и силни чувства и тъга.. Развълнува ме ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова), дано се завърне, пожелавам го! Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Този стих,написах за баба си,която почина внезапно през месец Март.
А,аз обичам баба си безумно много!
Това,че вие г-н Стилиян Станчев не сте достатъчно пиян за да го разберете...как да ви кажа-МЕН не ме вълнува особено много.
А,и не търся мнение от пияници,а хора с душа(какъвто ВИЕ явно не сте).
Благодаря за мнението ВИ все пак(но без хора като вас,светът би бил едно много по-хубаво място)