30 сент. 2015 г., 07:35  

Няма я...

834 0 4

Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах...
И колкото и да премигах...
Фактът, че те няма тежеше като камък в сърцето ми,

задушаваше стаята и преобръщаше гравитацията.

Заспивах, събуждах се... плаках... а тебе пак те нямаше... и още те няма.
Няма да ми се усмихнеш повече.
Няма да чуя гласът ти.
И е просто тъжно.
Нищо повече.
Нищо по-малко.
Толкова.

(Посветено на най-невероятния човек в живота ми. Липсваш ми.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека ви го обясня тогава г-н Стилиян Станчев.
    Този стих,написах за баба си,която почина внезапно през месец Март.
    А,аз обичам баба си безумно много!
    Това,че вие г-н Стилиян Станчев не сте достатъчно пиян за да го разберете...как да ви кажа-МЕН не ме вълнува особено много.
    А,и не търся мнение от пияници,а хора с душа(какъвто ВИЕ явно не сте).
    Благодаря за мнението ВИ все пак(но без хора като вас,светът би бил едно много по-хубаво място)
  • Нищо не разбрах - Явно е много дълбоко...о....о....о...о...о..или не съм пил достатъчно

    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-147297543.html"><img src="http://s2.rimg.info/da0976f6af4dd5bb86a42f0391da1d6d.gif" ></a>
  • Радвам се,че съм успяла да те "докосна" душевно
  • Истински и силни чувства и тъга.. Развълнува ме ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова), дано се завърне, пожелавам го! Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...