Sep 30, 2015, 7:35 AM
Няма я...
554
0
4
Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах...
И колкото и да премигах...
Фактът, че те няма тежеше като камък в сърцето ми,
задушаваше стаята и преобръщаше гравитацията.
Заспивах, събуждах се... плаках... а тебе пак те нямаше... и още те няма.
Няма да ми се усмихнеш повече.
Няма да чуя гласът ти.
И е просто тъжно.
Нищо повече.
Нищо по-малко.
Толкова.
(Посветено на най-невероятния човек в живота ми. Липсваш ми.)
© Ивелина Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нищо не разбрах - Явно е много дълбоко...о....о....о...о...о..или не съм пил достатъчно
<a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-147297543.html"><img src="http://s2.rimg.info/da0976f6af4dd5bb86a42f0391da1d6d.gif" ></a> -
Радвам се,че съм успяла да те "докосна" душевно
-
Истински и силни чувства и тъга.. Развълнува ме ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова), дано се завърне, пожелавам го! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Този стих,написах за баба си,която почина внезапно през месец Март.
А,аз обичам баба си безумно много!
Това,че вие г-н Стилиян Станчев не сте достатъчно пиян за да го разберете...как да ви кажа-МЕН не ме вълнува особено много.
А,и не търся мнение от пияници,а хора с душа(какъвто ВИЕ явно не сте).
Благодаря за мнението ВИ все пак(но без хора като вас,светът би бил едно много по-хубаво място)