30.09.2015 г., 7:35 ч.
Няма я...
555
0
4
Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах...
И колкото и да премигах...
Фактът, че те няма тежеше като камък в сърцето ми,
задушаваше стаята и преобръщаше гравитацията.
Заспивах, събуждах се... плаках... а тебе пак те нямаше... и още те няма.
Няма да ми се усмихнеш повече.
Няма да чуя гласът ти.
И е просто тъжно.
Нищо повече.
Нищо по-малко.
Толкова.
(Посветено на най-невероятния човек в живота ми. Липсваш ми.)
© Ивелина Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нищо не разбрах - Явно е много дълбоко...о....о....о...о...о..или не съм пил достатъчно
<a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-147297543.html"><img src="http://s2.rimg.info/da0976f6af4dd5bb86a42f0391da1d6d.gif" ></a> -
Радвам се,че съм успяла да те "докосна" душевно
-
Истински и силни чувства и тъга.. Развълнува ме ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова), дано се завърне, пожелавам го! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Този стих,написах за баба си,която почина внезапно през месец Март.
А,аз обичам баба си безумно много!
Това,че вие г-н Стилиян Станчев не сте достатъчно пиян за да го разберете...как да ви кажа-МЕН не ме вълнува особено много.
А,и не търся мнение от пияници,а хора с душа(какъвто ВИЕ явно не сте).
Благодаря за мнението ВИ все пак(но без хора като вас,светът би бил едно много по-хубаво място)