21 jul 2011, 20:46

Няма за какво да пиша...

  Poesía » Civil
675 1 0

НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША…

 

Няма за какво да пиша,

нищо вече не очаквам –

духът взе често да въздиша,

от болежки се оплаквам…

 

Нямам тежки терзания,

няма ги големите мечти -

въпреки науки и познания

животът просто си върви…

 

Забравям целите велики,

не чакам голямата вълна –

сред тълпите бледолики

разумът човека не позна…

 

Не търся в себе си човека,

нямам далечни хоризонти,                      

няма да живея чак до века,

зомби съм на мастодонти…

 

Няма време за дела големи,

търсейки насъщния си хляб,

светът не пише и чете  поеми –

човекът става хром и сляп…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...