Jul 21, 2011, 8:46 PM

Няма за какво да пиша...

  Poetry » Civic
676 1 0

НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША…

 

Няма за какво да пиша,

нищо вече не очаквам –

духът взе често да въздиша,

от болежки се оплаквам…

 

Нямам тежки терзания,

няма ги големите мечти -

въпреки науки и познания

животът просто си върви…

 

Забравям целите велики,

не чакам голямата вълна –

сред тълпите бледолики

разумът човека не позна…

 

Не търся в себе си човека,

нямам далечни хоризонти,                      

няма да живея чак до века,

зомби съм на мастодонти…

 

Няма време за дела големи,

търсейки насъщния си хляб,

светът не пише и чете  поеми –

човекът става хром и сляп…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...