Няма за какво да пиша...
НЯМА ЗА КАКВО ДА ПИША…
Няма за какво да пиша,
нищо вече не очаквам –
духът взе често да въздиша,
от болежки се оплаквам…
Нямам тежки терзания,
няма ги големите мечти -
въпреки науки и познания
животът просто си върви…
Забравям целите велики,
не чакам голямата вълна –
сред тълпите бледолики
разумът човека не позна…
Не търся в себе си човека,
нямам далечни хоризонти,
няма да живея чак до века,
зомби съм на мастодонти…
Няма време за дела големи,
търсейки насъщния си хляб,
светът не пише и чете поеми –
човекът става хром и сляп…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
