10 jun 2015, 19:51

Няма закъде

573 0 2

Не, няма закъде да бързам.

Във изтърбушената стая

внезапни спомени замръзват

на границата на безкрая.

 

Отдавна никой не ме чака

и няма закъде да тръгвам.

Очи във мене вперил мрака,

илюзиите ми остъргва.

 

Животът в мида ме затваря

и няма закъде да тичам.

Знам приказката за рибаря,

но на русалка не приличам.

 

Луната плахо ми намига

и "Няма закъде ..." прошепва.

Сънувам те - това ми стига,

че името ти в мене трепва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...