Jun 10, 2015, 7:51 PM

Няма закъде 

  Poetry » Love
385 0 2

Не, няма закъде да бързам.

Във изтърбушената стая

внезапни спомени замръзват

на границата на безкрая.

 

Отдавна никой не ме чака

и няма закъде да тръгвам.

Очи във мене вперил мрака,

илюзиите ми остъргва.

 

Животът в мида ме затваря

и няма закъде да тичам.

Знам приказката за рибаря,

но на русалка не приличам.

 

Луната плахо ми намига

и "Няма закъде ..." прошепва.

Сънувам те - това ми стига,

че името ти в мене трепва.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??